Hadith: ,,Знаете ли какво е одумването (гиябет)?". Отвърнали: ,,Аллах и Неговия Пратеник знаят най-добре". Рече: ,,Да споменеш своя брат с онова, което не харесва". Рекоха: ,,Ами, ако това, което споменавам, е истина?". Рече: ,,Ако това, което споменаваш, е истина, то ти си го одумал, а ако не е истина - си го наклеветил

عن أبي هريرة رضي الله عنه أن رسول الله صلى الله عليه وسلم قال:
«أَتَدْرُونَ مَا الْغِيبَةُ؟»، قَالُوا: اللهُ وَرَسُولُهُ أَعْلَمُ، قَالَ: «ذِكْرُكَ أَخَاكَ بِمَا يَكْرَهُ»، قِيلَ: أَفَرَأَيْتَ إِنْ كَانَ فِي أَخِي مَا أَقُولُ؟ قَالَ: «إِنْ كَانَ فِيهِ مَا تَقُولُ فَقَدِ اغْتَبْتَهُ، وَإِنْ لَمْ يَكُنْ فِيهِ فَقَدْ بَهَتَّهُ».
[صحيح] - [رواه مسلم] - [صحيح مسلم: 2589]

От Ебу Хурейра /радийеллаху анху/ се предава, че Пратеника на Аллах ﷺ казва:
,,Знаете ли какво е одумването (гиябет)?". Отвърнали: ,,Аллах и Неговия Пратеник знаят най-добре". Рече: ,,Да споменеш своя брат с онова, което не харесва". Рекоха: ,,Ами, ако това, което споменавам, е истина?". Рече: ,,Ако това, което споменаваш, е истина, то ти си го одумал, а ако не е истина - си го наклеветил".
[صحيح] - [رواه مسلم] - [صحيح مسلم - 2589]

Explanation

Пророка ﷺ пояснява същността на забраненото одумването, а то е: споменаването на мюсюлманина, който отсъства, с нещо, което не би харесал, независимо дали се отнася за телесните или нравствените му качества. Например: слепият, лъжлив, измамник; или подобните на тези порицани качества, дори някои от тях да са налични при него.
Що се отнася до това, ако съответното качество не е налично, то положението е много по-сериозно от одумване, а именно клевета. Тоест, набеждаването на човек с нещо, което не е при него.