عن أبي هريرة رضي الله عنه
عَنِ النَّبِيِّ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ، فِيمَا يَحْكِي عَنْ رَبِّهِ عَزَّ وَجَلَّ، قَالَ: «أَذْنَبَ عَبْدٌ ذَنْبًا، فَقَالَ: اللَّهُمَّ اغْفِرْ لِي ذَنْبِي، فَقَالَ تَبَارَكَ وَتَعَالَى: أَذْنَبَ عَبْدِي ذَنْبًا، فَعَلِمَ أَنَّ لَهُ رَبًّا يَغْفِرُ الذَّنْبَ، وَيَأْخُذُ بِالذَّنْبِ، ثُمَّ عَادَ فَأَذْنَبَ، فَقَالَ: أَيْ رَبِّ اغْفِرْ لِي ذَنْبِي، فَقَالَ تَبَارَكَ وَتَعَالَى: عَبْدِي أَذْنَبَ ذَنْبًا، فَعَلِمَ أَنَّ لَهُ رَبًّا يَغْفِرُ الذَّنْبَ، وَيَأْخُذُ بِالذَّنْبِ، ثُمَّ عَادَ فَأَذْنَبَ، فَقَالَ: أَيْ رَبِّ اغْفِرْ لِي ذَنْبِي، فَقَالَ تَبَارَكَ وَتَعَالَى: أَذْنَبَ عَبْدِي ذَنْبًا، فَعَلِمَ أَنَّ لَهُ رَبًّا يَغْفِرُ الذَّنْبَ، وَيَأْخُذُ بِالذَّنْبِ، اعْمَلْ مَا شِئْتَ فَقَدْ غَفَرْتُ لَكَ».
[صحيح] - [متفق عليه] - [صحيح مسلم: 2758]
المزيــد ...
От Ебу Хурейра /радийеллаху анху/:
от Пророка ﷺ в онова, което разказва от своя Превелик Господ, който казва: ,,Моят раб извърши грях и рече: ,,О, Аллах, опрости греха ми!". Всевишният и Благословен Аллах казва: ,,Моят раб извърши грях и узна, че си има Господ, който опрощава греха и наказва за него". След това (рабът) отново извършил грях и казал: ,,Господи, опрости греха ми!". Всевишният и Благословен Аллах казва: ,,Моят раб извърши грях и узна, че си има Господ, който опрощава греха и наказва за него". След това (рабът) отново извършил грях и казал: ,,Господи, опрости греха ми!". Всевишният и Благословен Аллах казва: ,,Моят раб извърши грях и узна, че си има Господ, който опрощава греха и наказва за него. Върши каквото искаш, аз вече ти опростих!".
[صحيح] - [متفق عليه] - [صحيح مسلم - 2758]
Пророка ﷺ предава от своя Господ, че когато рабът извърши грях и след това каже: ,,О, Аллах, опрости греха ми!", Всевишният Аллах казва: ,,Моят раб извърши грях и узна, че си има Господ, който опрощава греха и го прикрива, или наказва за него. Аз вече му опростих!". След това рабът отново извършва грях и казва: ,,Господи, опрости греха ми!". Аллах казва: ,,Моят раб извърши грях и узна, че си има Господ, който опрощава греха и го прикрива, или наказва за него. Аз вече опростих на Моя раб!". След това рабът отново извършва грях и казва: ,,Господи, опрости греха ми! Аллах казва: ,,Моят раб извърши грях и узна, че си има Господ, който опрощава греха и го пририва, или наказва за него. Аз вече опростих на Моя раб! Да върши какво иска, ако винаги, след като извърши грях, го изоставя, съжалява за него и е решен повече да не го извършва, но душата му го побеждава и той отново попада в грях. Докато постъпва по този начин, върши грехове и се покайва, Аз ще му опрощавам, защото покаянието разрушава онова, което е него.