+ -

عن أبي هريرة رضي الله عنه
عَنِ النَّبِيِّ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ، فِيمَا يَحْكِي عَنْ رَبِّهِ عَزَّ وَجَلَّ، قَالَ: «أَذْنَبَ عَبْدٌ ذَنْبًا، فَقَالَ: اللَّهُمَّ اغْفِرْ لِي ذَنْبِي، فَقَالَ تَبَارَكَ وَتَعَالَى: أَذْنَبَ عَبْدِي ذَنْبًا، فَعَلِمَ أَنَّ لَهُ رَبًّا يَغْفِرُ الذَّنْبَ، وَيَأْخُذُ بِالذَّنْبِ، ثُمَّ عَادَ فَأَذْنَبَ، فَقَالَ: أَيْ رَبِّ اغْفِرْ لِي ذَنْبِي، فَقَالَ تَبَارَكَ وَتَعَالَى: عَبْدِي أَذْنَبَ ذَنْبًا، فَعَلِمَ أَنَّ لَهُ رَبًّا يَغْفِرُ الذَّنْبَ، وَيَأْخُذُ بِالذَّنْبِ، ثُمَّ عَادَ فَأَذْنَبَ، فَقَالَ: أَيْ رَبِّ اغْفِرْ لِي ذَنْبِي، فَقَالَ تَبَارَكَ وَتَعَالَى: أَذْنَبَ عَبْدِي ذَنْبًا، فَعَلِمَ أَنَّ لَهُ رَبًّا يَغْفِرُ الذَّنْبَ، وَيَأْخُذُ بِالذَّنْبِ، اعْمَلْ مَا شِئْتَ فَقَدْ غَفَرْتُ لَكَ».

[صحيح] - [متفق عليه] - [صحيح مسلم: 2758]
المزيــد ...

От Ебу Хурейра /радийеллаху анху/:
от Пророка ﷺ в онова, което разказва от своя Превелик Господ, който казва: ,,Моят раб извърши грях и рече: ,,О, Аллах, опрости греха ми!". Всевишният и Благословен Аллах казва: ,,Моят раб извърши грях и узна, че си има Господ, който опрощава греха и наказва за него". След това (рабът) отново извършил грях и казал: ,,Господи, опрости греха ми!". Всевишният и Благословен Аллах казва: ,,Моят раб извърши грях и узна, че си има Господ, който опрощава греха и наказва за него". След това (рабът) отново извършил грях и казал: ,,Господи, опрости греха ми!". Всевишният и Благословен Аллах казва: ,,Моят раб извърши грях и узна, че си има Господ, който опрощава греха и наказва за него. Върши каквото искаш, аз вече ти опростих!".

[صحيح] - [متفق عليه] - [صحيح مسلم - 2758]

Explanation

Пророка ﷺ предава от своя Господ, че когато рабът извърши грях и след това каже: ,,О, Аллах, опрости греха ми!", Всевишният Аллах казва: ,,Моят раб извърши грях и узна, че си има Господ, който опрощава греха и го прикрива, или наказва за него. Аз вече му опростих!". След това рабът отново извършва грях и казва: ,,Господи, опрости греха ми!". Аллах казва: ,,Моят раб извърши грях и узна, че си има Господ, който опрощава греха и го прикрива, или наказва за него. Аз вече опростих на Моя раб!". След това рабът отново извършва грях и казва: ,,Господи, опрости греха ми! Аллах казва: ,,Моят раб извърши грях и узна, че си има Господ, който опрощава греха и го пририва, или наказва за него. Аз вече опростих на Моя раб! Да върши какво иска, ако винаги, след като извърши грях, го изоставя, съжалява за него и е решен повече да не го извършва, но душата му го побеждава и той отново попада в грях. Докато постъпва по този начин, върши грехове и се покайва, Аз ще му опрощавам, защото покаянието разрушава онова, което е него.

Translation: English Urdu Spanish Indonesian Uyghur Bengali French Turkish Russian Bosnian Sinhala Indian Chinese Persian Vietnamese Tagalog Kurdish Hausa Portuguese Malayalam Telgu Swahili Tamil Burmese Thai German Japanese Pashto Assamese Albanian Swedish amharic Dutch Gujarati Kyrgyz Nepali Yoruba Lithuanian Dari Serbian Somali Tajik Kinyarwanda Romanian Hungarian Czech Malagasy Italian Oromo Kannada Azeri Uzbek Ukrainian
View Translations

Benefits from the Hadith

  1. Обширността на милостта на Аллах към рабите Си и че човекът колкото и да греши, каквото и да прави, когато се покае и се завърне при Него, Той му опрощава.
  2. Вярващият във Всевишния Аллах се надява на опрощението на Аллах и се страхува от Неговото наказание. Затова бърза да направи покаяние и не постоянства в греха.
  3. Условията на правилното покаяние (тебе) са: спирането с греха, съжалението за него и решението повече да не се завръща към него. Когато покаянието се отнася до угнетяването на хората в парите, честта или личността им, тогава има и четвърто условие, а то е: да потърси прошка (халал) от угнетения или да му възстанови дължимото.
  4. Важността на знанието за Аллах, който прави раба знаещ в религиозните дела и му опрощава винаги, щом сгреши. Затова той не губи надежда и не прекалява.