عن عُبَادَةَ بن الصَّامتِ رضي الله عنه قال:
بَايَعْنَا رسولَ اللهِ صلى الله عليه وسلم على السَّمْعِ وَالطَّاعَةِ فِي الْعُسْرِ وَالْيُسْرِ، وَالْمَنْشَطِ وَالْمَكْرَهِ، وعلى أَثَرَةٍ علينا، وعلى أَلَّا نُنَازِعَ الْأَمْرَ أهلَه، وعلى أَنْ نَقُولَ بِالْحَقِّ أينما كُنَّا، لا نَخَافُ في الله لَوْمَةَ لَائِمٍ.
[صحيح] - [متفق عليه] - [صحيح مسلم: 1709]
المزيــد ...
Предава се Удаде Ибн ес-Самит /радийеллаху анху/, че казва:
,,Дадохме обет на Пратеника на Аллах ﷺ за послушание и покорство в трудност и леснина, в добро и зло, дори при проява на себелюбие и его от страна на управника срещу нас. Да не предявяваме желание към властта на управниците и да говорим истината, където и да се намираме без да се страхуваме от ничий укор заради Аллах.
[صحيح] - [متفق عليه] - [صحيح مسلم - 1709]
Пророка ﷺ съобщава обета, който са дали сподвижниците му в покорството към владетеля и управниците. Покорство в трудност и леснина, в богатство и в бедност, независимо дали заповедите към тях им харесват, или не. Дори управниците да взимат от обществените пари за себе си или пък да се облагодетелстват с постове или друго нещо. Задължение за тях е да им се подчиняват в одобряваното и да не излизат срещу тях, защото раздорът и развалата във въстанието е по-голям и по-силен от развалата, която причинява гнета на управниците. От обещанията, които също са дали, е, да говорят истината във всяко място, искрени към Аллах, без страх от онзи, който ги укорява.