عَنِ ابْنِ عَبَّاسٍ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُمَا قَالَ:
قَالَ رَسُولُ اللهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ لِمُعَاذِ بْنِ جَبَلٍ، حِينَ بَعَثَهُ إِلَى الْيَمَنِ: «إِنَّكَ سَتَأْتِي قَوْمًا أَهْلَ كِتَابٍ، فَإِذَا جِئْتَهُمْ فَادْعُهُمْ إِلَى أَنْ يَشْهَدُوا أَنْ لَا إِلَهَ إِلَّا اللهُ، وَأَنَّ مُحَمَّدًا رَسُولُ اللهِ، فَإِنْ هُمْ أَطَاعُوا لَكَ بِذَلِكَ، فَأَخْبِرْهُمْ أَنَّ اللهَ قَدْ فَرَضَ عَلَيْهِمْ خَمْسَ صَلَوَاتٍ فِي كُلِّ يَوْمٍ وَلَيْلَةٍ، فَإِنْ هُمْ أَطَاعُوا لَكَ بِذَلِكَ، فَأَخْبِرْهُمْ أَنَّ اللهَ قَدْ فَرَضَ عَلَيْهِمْ صَدَقَةً تُؤْخَذُ مِنْ أَغْنِيَائِهِمْ فَتُرَدُّ عَلَى فُقَرَائِهِمْ، فَإِنْ هُمْ أَطَاعُوا لَكَ بِذَلِكَ، فَإِيَّاكَ وَكَرَائِمَ أَمْوَالِهِمْ، وَاتَّقِ دَعْوَةَ الْمَظْلُومِ، فَإِنَّهُ لَيْسَ بَيْنَهُ وَبَيْنَ اللهِ حِجَابٌ».
[صحيح] - [متفق عليه] - [صحيح البخاري: 1496]
المزيــد ...
От Ибн Аббас /радийеллаху анхума/ казва:
Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ каза на Муаз ибн Джебел, когато го изпращаше към Йемен: ,,Наистина отиваш при хора на писанието. Когато отидеш при тях, ги призови към свидетелството, че няма друг истински бог, достоен за обожание, освен Аллах, и че Мухаммед е Негов пратеник. Ако ти се подчинят в това, тогава им съобщи, че Аллах им е заповядал пет молитви (намаз) в денонощието. Ако ти се подчинят в това, съобщи им, че Аллах им е заповядал милостиня, която се взима от богатите от тях и се връща при бедните. Ако ти се подчинят в това, внимавай с най-ценните им богатства и се бой от дуата на угнетения, защото между нея и Аллах няма преграда!".
[صحيح] - [متفق عليه] - [صحيح البخاري - 1496]
Когато Пророка /саллеллаху алейхи уе селлем/ изпраща Муаз ибн Джебел /радийеллаху анху/ към Йемен като призоваващ и обучаващ, му разяснява, че ще срещне християни. Казва му го, за да може да се подготви за тях, а след това да започне в призива си към тях, степенувайки от най-важните неща. Първо да ги призове към поправяне на убеждението (акида), чрез свидетелството ,,Ля иляхе иллеллах мухаммеден расулюллах". Защото чрез свидетелството влизат в исляма. А когато се покорят на това им заповядва да отслужват молитвата - намаз, защото е най-голямото задължение след единството - теухид. А когато започнат да я отслужват, заповядва на богатите хора сред тях да дават милостинята - зекят, от парите си на бедните хора сред тях. След това го предупреждава да не взима от най-ценните им богатства, защото задължителното е да се взима от средните такива. След това му завещава да страни от гнета и потисничеството, за да не отправят угнетените хора дуа срещу него, а на такава дуа се дава отговор и се приема.