عَنْ عَائِشَةَ رضي الله عنها قَالَتْ:
قُلْتُ: يَا رَسُولَ اللهِ، ابْنُ جُدْعَانَ كَانَ فِي الْجَاهِلِيَّةِ يَصِلُ الرَّحِمَ، وَيُطْعِمُ الْمِسْكِينَ، فَهَلْ ذَاكَ نَافِعُهُ؟ قَالَ: «لَا يَنْفَعُهُ، إِنَّهُ لَمْ يَقُلْ يَوْمًا: رَبِّ اغْفِرْ لِي خَطِيئَتِي يَوْمَ الدِّينِ».
[صحيح] - [رواه مسلم] - [صحيح مسلم: 214]
المزيــد ...
От Айша /радийеллаху анха/ казва:
,,Рекох: ,,О, пратенико на Аллах, Ибн Джуд'ан в периода на невежеството поддържаше роднинските си връзки и нагостяваше бедняка. Това ще му помогне ли?". Рече: ,,Няма да му помогне. Нито един път в живота си не е казал: ,,О, Господи, опрости ми греховете в деня на равносметката".
[صحيح] - [رواه مسلم] - [صحيح مسلم - 214]
Пророка ﷺ съобщава, за Абдуллах Ибн Джуд'ан, който бил от знатните на племето Курайш преди исляма. От добрите му дела е било, че поддържал родствените си връзки и се отнасял добре с тях. Нагощавал бедняка и правел други добрини, към които подтиква ислямът. Но тези дела няма да му помогнат в Съдния ден, поради неверието му в Аллах и че нито един път в живота си не е казал: ,,О, Господи, опрости греховете ми в деня на равносметката".