عن عمر بن الخطاب رضي الله عنه قال: قال رسول الله صلى الله عليه وسلم:
«إِنَّمَا الْأَعْمَالُ بِالنِّيَّةِ، وَإِنَّمَا لِامْرِئٍ مَا نَوَى، فَمَنْ كَانَتْ هِجْرَتُهُ إِلَى اللهِ وَرَسُولِهِ، فَهِجْرَتُهُ إِلَى اللهِ وَرَسُولِهِ، وَمَنْ كَانَتْ هِجْرَتُهُ لِدُنْيَا يُصِيبُهَا أَوِ امْرَأَةٍ يَتَزَوَّجُهَا، فَهِجْرَتُهُ إِلَى مَا هَاجَرَ إِلَيْهِ».
وفي لفظ للبخاري: «إِنَّمَا الْأَعْمَالُ بِالنِّيَّاتِ، وَإِنَّمَا لِكُلِّ امْرِئٍ مَا نَوَى».
[صحيح] - [متفق عليه] - [صحيح مسلم: 1907]
المزيــد ...
От Омар Ибн Ел-Хаттаб /радийеллаху анху/ се предава: ,,Пратеника на Аллах ﷺ каза:
,,Делата са единствено според намерението и за човек е онова, което е възнамерил. Онзи, чието преселение е към Аллах и Неговия Пратеник, то неговото преселение е към Аллах и Неговия Пратеник. А онзи, чието преселение е заради облага от земния живот или заради жена, за която да се ожени, то неговото преселение е към онова, към което се е преселил".
А във варианта в сборника на Бухари: ,,Делата са единствено според намеренията и за всеки човек е онова, което е възнамерил...".
[صحيح] - [متفق عليه] - [صحيح مسلم - 1907]
Пророка ﷺ пояснява, че всяко едно дело е валидно единствено чрез възнамерение. Това становище е общо във всички видове дела и взаимоотношения. Който чрез делото си цели изгода, той ще получи само нея, без да има награда от това. А който чрез делото си цели приближаването към Всевишния Аллах, печели награда от делото си, дори то да е нещо обикновено, като яденето и пиенето.
След това ﷺ дава пример, пояснявайки как възнамерението влияе върху делата, въпреки че явно изглеждат равнопоставени. Пояснява, че който с преселението и изоставянето на родината си, цели задоволството на своя Господ, то неговото преселение е съобразно шериата, прието е и получава награда поради правдивостта на намерението си. А онзи, който чрез преселението си цели земна полза като пари, слава, търговия или съпруга, той получава от преселението си само тази полза, която е възнамерил и няма дял от наградата и възнаграждението.